Паметници на културата в Рила

Църква „Св. св. Петър и Павел”

На два километра от град Рила, в долината на р. Рилска, по пътя за Рилския манастир се намира метохът „Орлица”, с църквата „Св. св. Петър и Павел”. Метохът е съществувал преди ХV в. Името му се споменева в хрисовула на Иван Шишман от 1378 г. В него през 1469 г. е построена временна църква, която да приюти мощите на Св. Иван Рилски при връщането им в Рилския манастир. На същото място е изградена днес съществуващата сграда. Разширена е през ХІХ в. с открита галерия – нартика, прибавена от запад.

Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Масивно изградена и покрита с полуцилиндричен свод. Първоначалните стенописи са от 1491 г. През 1853 г. върху западната стена над входа Никола Образописец изписва голяма панорама изобразяваща процесията на връщане на мощите.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

РИЛСКИ МАНАСТИР

Град Рила е входната врата към най-съкровеното и най-истинското българско място, величественият паметник на българската средновековна и възрожденска архитектура и живопис, съхранил за поколенията шедьоври на народния гений. Рилският манастир е най-големия духовен център на България, част от световното културно наследство. Основан е през Х в. от монаха – отшелник Йоан Рилски и негови ученици, сред живописна природа, скътан в пазвите на най-високата и най-величествената планина на Балканите. Планината Рила дава името си на Рилския светец, а той на нея – своята святост. Славата на отшелника се разнася из цялата ни земя и стига столицата Търново. Самият цар Петър идва да се поклони на Светеца.

По време на своето многовековно съществуване, манастирът преживява години на възход и разруха. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изгражда манастира на сегашното му място. Оттогава е останала само отбранителната Хрельова кула с малък параклис на последния етаж с уникална стенопис. През първите десетилетия на XIX в. манастирският комплекс е изграден в съвременния му вид с усилията и таланта на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари. Тук днес посетителят добива усещането, че се слива в едно общо органично цяло с божествената природа и сътвореното от човешкият ум и ръка през вековете.

В Рилския манастир се съхраняват разнообразни и високохудожествени творби на българското изкуство. Колекцията от икони обхваща произведения от XIV до XIX в., а дърворезбите са едни от най-старите, запазени по нашите земи. Манастирската библиотека съхранява редки средновековни ръкописи. Тук е направена и най-ранната по българските земи тиражирана графика – щампите от XVIII-XIX в. Замогнали се българи от близки и далечни селища уреждат представителни „гостоприемници”. Тяхната подредба носи самобитността и колорита на домовете им.

Гостите на Рилския манастир могат да направят излет до редица по-отдалечени места на комплекса като: Манастира „Св. Лука”, Гроба на Св. Иван Рилски, м. „Партизанска” (Кирилова) поляна и др.