Паметници на културата в Кюстендил

РИМСКИ ТЕРМИ

Намират се в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия „Ахмед бей”, в която се помещава археологическата експозиция на Регионален исторически музей Кюстендил.

Римските терми – публична баня, са изградени през ІІ-ІІІ в. Вероятно те са част от голям комплекс-асклепион.

От познатите до момента римски терми на територията на България, пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн. Варна). Сградата има правоъгълен план със застроена площ от 3000 кв. м. Проучени и експонирани са шест помещения, на площ от 1000 кв. м.

Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори . Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България.

Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – интересните паметници от римската епоха в българските земи. Те са един от символите на град Кюстендил.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

КЪСНОАНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ „ХИСАРЛЪКА”

Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Крепостта е изградена в края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път.

Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е „opus mixtum”.
Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

ПИРКОВА КУЛА

Средновековната отбранителна кула в град Кюстендил позната под името „Пиркова” се намира в централната част на града до римските терми. Названието „Пиркова” произхожда от гръцката дума – „пиргос”, което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърта на ХV в. Проф. Йордан Иванов в книгата си „Северна Македония” сравнява Пирковата кула с видинските отбранителни кули и предполага, че е от същия период. Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35 м и височина 15 м. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа. Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди.. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана.

Пиркова кула е свидетелство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд.

Паметник на културата с категория „национално значение”.

СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА „СВ. ГЕОРГИ”

Църквата „Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил, в квартал Колуша (средновековното село Коласия). Най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането й може да се отнесе към края на Х-началото на ХI в.

Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.

Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория „национално значение”.

ОБРОКЪТ „СВ. ИВАН РИЛСКИ” В ПЕЩЕРАТА КРАЙ С. ГЪРБИНО

Напускайки с. Скрино, отшелникът обикаля из пустите места и манастирите край Струма и Витоша. Най-напред се спира при Земенския пролом на р. Струма, в една пещера над с. Гърбино, в подножието на скален венец в м. „Света вода” и се е отдал на аскетични подвизи.

В наклонената скала в югозападната част на нишата има врязан надпис, „Отче Йоане, помози и спаси”, датиран около XII в. Тук на празника на Св. Иван Рилски (19 октомври) се събира населението от околните села на служба с курбан. Участниците в службата измиват очите си с вода от пещерата за изцеление или да се предпазят от болести.

МИТРОПОЛИТСКА ЦЪРКВА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола” По план е вкопана едноабсидна псевдобазилика, трикорабна с дървено покритие. През 1933 г. са изградени нартекса от север и запад, свещоливница и костница. С олтарните двери на женското отделение(ХVІ-ХVІІ в.), запазените икони от началото на ХІХ в. – „Успение на Св. Иван Рилски” с автор Тома Вишанов, „Св. Тодор Тирон”, „Св. Тодор Стратилат”, иконостас и стенописи с автор Ив. Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското възрожденско изкуство. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение”. Действащ храм.

ВЪЗРОЖДЕНСКА ЦЪРКВА „СВ. МИНА”

Църквата е разположена в западната част на град Кюстендил. Изградена е през 1859 г., като манастирска църква. По план представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо-светена вода. През 1934 г. в съседство е изграден новият храм „Св. В. М. Мина” по проект на арх. Антон Торньов. Църквата е действащ катедрален храм.

Църква „Св. Димитър”, гр. Кюстендил

Храмът „Св. Димитър” е изграден през 1864-1865 г. в източната част на гр. Кюстендил. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.

ЦЪРКВА „СВ. НИКОЛА” В С. СЛОКОЩИЦА, ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ

Църквата „Св. Никола” в с. Слокощица е малка, леко вкопана, еднокорабна и едноапсидна постройка с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Вътре и по фасадите на църквата се откриват следи от няколко живописни слоя: късносредновековен от XVI-XVII в., следосвобожденски и по-късен.

ДЖАМИЯ „ФАТИХ СУЛТАН МЕХМЕД”, ГР. КЮСТЕНДИЛ

Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.

ДЖАМИЯ „АХМЕД БЕЙ”, ГР. КЮСТЕНДИЛ

Бившата джамия „Ахмед бей”, известна още като „Инджили” (Християнската) е построена към средата на XV в. Входната аркада, покритa с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. джамията „Ахмед бей” е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.

ЦЪРКВА „СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ” В С. ПРЕКОЛНИЦА, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Църквата „Св. Петър и Павел” в с. Преколница представлява трикорабна базилика с три слепи купола и богата украса от дърворезба на двуредния иконостас. Построена е през 1848 г., според ктиторския каменен надпис над вратата, която води към наоса. В двора са запазени част от килийното училище и пещта за обредни празненства с надпис „1 юни 1848“.

ЦЪРКВА „СВ. ТЕОДОР ТИРОН” В С. СОВОЛЯНО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Църквата „Св. Теодор Тирон” в с. Соволяно е изградена през 1834 г. върху основите на по-стар храм. Тя е еднокорабна, вкопана на три стъпала в земята. Иконостасът е с оригинална конструкция и интересни икони, които са колоритни и със сложно хармониране на тоновете.

ЦЪРКВА „СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” В С. БОБЕШИНО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

На самата българо-сръбска граница, над с. Бобешино, е разположена църквата „Св. Йоан Кръстител”, осветена през 1886 г. През 1920 г., съгласно Ньойският договор, границата минава през самия храм, но след намесата на местното население, международната комисия се съгласява и тя е прокарана на няколко метра от абсидата. Църквата е от типа на най-опростените еднокорабни планове с полуцилиндричен свод. В съседство с нея са разположени няколко гроба на офицери, още един белег за водените в района войни.

ЦЪРКВА „СВ. ГЕОРГИ” В С. ЖЕРАВИНО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Край с. Жеравино се събират три граници – българската, македонската и сръбската. Църквата „Св. Георги” е в близост до тази разграничителна линия. Тя е построена през 1893 г. Планът е базиликален, с два реда по две колони, които разделят корабите. Изписана е от Евстати Попдимитров – познат майстор в този край.

ХРАМ-ПАМЕТНИК „СВ. ТРОИЦА” В С. ГЮЕШЕВО, КЮСТЕНДИЛСКА ОБЩИНА

Характерно за църквите в Кюстендилско е, че на фасадата или вътре-в наоса или притвора, са поставени паметни плочи с имената на загиналите местни участници във войните. Така храмът се превръща и в място за преклонение пред подвига на загиналите.

В непосредствена близост до българо-македонската граница, на самото трасе на бъдещата жп линия София-Скопие е изграден Храм-паметникът „Св. Троица” в с. Гюешево. В пограничния район през войните в началото на ХХ в. загиват много български войници и офицери. За да се увековечи тяхната памет и да се съхранят костите им е изграден храм-паметник, тържествено осветен на 2 август 1930 г. от софийския митрополит Стефан.

ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР „СВ. ЛУКА”

Манастирът е разположен в северното подножие на Осоговската планина, на 4 км югозападно от с. Граница. Основан е през Х в., възстановен през 50-те години на ХХ в. Днес манастирът е изцяло реновиран. Представлява малък комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна църква с долепена до нея камбанария и манастирските жилищни сгради. Могат да пренощуват до 16 души. Запазено е предание, че през ХV в., игумен на манастира е Яков, баща на възобновителите на Рилския манастир – Йоасаф, Давид и Теофан. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси, родом от с. Граница.
Манастирът е действащ, постоянно отворен за посещения. Достъпен за моторни превозни средства.