Музейни експозиции в Кюстендил

Хилядолетното поселищно развитие на Кюстендилския регион, обусловено от благоприятните физико-географски и природни дадености е оставило дълбоки и впечатляващи следи на отминали епохи. Характерни за района са множество обекти и материали, ярки представители на праисторическата епоха и античността, уникални средновековни и възрожденски църкви и манастири, сред които е и Рилският манастир – паметник на културата от световна величина. Тези обекти, със своята архитектурна и художествена стойност, носят характерните идеи и колорит на епохата.

В резултат на дългогодишни проучвания и събирателска дейност, в музейните фондове и експозиционни зали се намират изключителни образци на човешката цивилизация от всички исторически периоди. Представените археологически, архитектурни, художествени и документални паметници, разнообразието на оригиналните форми и шарки в традиционното облекло и предметите на бита са материализиран израз на духовната култура, специфика и идентичност на човешките общности, обитавали тези земи.

АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ

Постоянната археологическа експозиция на Регионален исторически музей е уредена в зала „Асклепий” (срещу хотел „Велбъжд”). Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.

В раздел „Праистория” са експонирани: оръдия на труда, керамични съдове, предмети с култово предназначение от неолита, енеолита и ранната бронзова епоха, тежести за стан. Сред тях са най-ранните за сега познати от територията на България керамични съдове, изключително разнообразната зооморфна и антропоморфна пластика и уникалният модел на пещ с лунен календар, считан за най-ранният познат в Европа. Представено е праисторическо жилище от ранния енеолит от с. Слатино.

В раздел „Античност” предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в. пр. Хр.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие. Интерес представлява бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV-III в. пр. Хр.) от с. Долна Козница. От римска Пауталия и прилежащите й територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийски конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с. Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в.

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X-XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище – сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.). Представен е и един оловен моливдул на Велбъждски епископ, XI-XII в.

КЪЩА-МУЗЕЙ „ИЛЬО ВОЙВОДА”

В реставрираната къща на Ильо Марков, един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение е уредена експозиция на тема: „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”. Тя проследява борбите на българското население от XV в. до Освобождението и приноса му за освобождението и обединението на българския народ в края на XIX и началото на XX в.

ЕМФИЕДЖИЕВА КЪЩА

В Емфиеджиева къща, архитектурен паметник от епохата на Възраждането, разположена в центъра на старата кюстендилска махала Лозенец (Баглък), е поместена музейната експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на XX в.”. Показана е наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града, с мебели и предмети от бита, принадлежали на богати и известни кюстендилски фамилии.

КЪЩА-МУЗЕЙ „ДИМИТЪР ПЕШЕВ”

През 2002 г. посланикът на Държавата Израел, Емануел Зисман и Община Кюстендил реализират проект за възстановяване къщата на Димитър Пешев и превръщането й в музей. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ-МАЙСТОРА”

Художествената галерия в Кюстендил, носеща името на най-значимия български художник със световна известност е създадена през 1959 г., а през 1972 г. е поместена в специално построена за целта модерна сграда.

Галерията притежава основната и най-голяма колекция от уникални творби на Владимир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други именити кюстендилски художници като Ст. Венев, К. Цонев, М. Бенционов, Н. Мирчев, Ас. Василиев и др. В залата за временни изложби се организират представяния на съвременни кюстендилски автори, гостуващи, юбилейни и тематични изложби. Ежегодно, галерията предоставя залите си за заключителния етап от провеждания в Кюстендил през м. октомври Международен пленер „Св. Лука”.