Кюстендил
Кюстендил е разположен на 525 м надморска височина в Югозападната част на България. От север Кюстендилската котловина се огражда от лабиринта на Крайще, на юг от стръмните склонове на Осогово, на запад от Лисец, а от североизток я обгръща Конявската планина. Река Струма пресича равнината от север към юг, и оформя Земенския и Скринския пролом.
Град Кюстендил е административен център на област, в която влизат общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно. Областнният център, с преминаващият през него Международен коридор № 8, е важен шосеен и железопътен възел – отстои на 86 км от София, на 23 км от границата с Р. Македония и на 30 км от Р. Сърбия.
Кюстендил – градът с античното име Пауталия и средновековното Велбъжд, градът със седемхилядна история на поселищен живот и двехилядна непрекъсната градска традиция, съществувал и оцелявал през вековете, унищожаван и пак възкръсвал от пепелта и руините, за да се превърне отново в бляскъв и великолепен. През античността – областен административен център в римска провинция, през средновековието – център на деспотство, а през османския период – център на един от най-големите санджаци в рамките на Турската империя.
Целебни минерални извори, благоприятен климат, плодородна земя, богати рудни находища, кръстопът на важни пътни артерии, природа изваяна от Божественият художник – всичко това е „вечният град” Кюстендил. В миналото, известен като градът на императорите, градът на деспот Константин, градът на хамамите, „които докарвали всякакви облаги за тялото”, градът на Ильо войвода и Румена войвода, днес – познат като градът на художниците, градът под хълма „Хисарлъка”, Овощната градина на България, „зеленият град” или „мястото, докоснато от боговете”.
Благоприятните условия на Пауталия – лековитите минерални извори и мекият климат поставят на голяма висота почитането на здравеносния бог Асклепий. В негова чест е изграден здравеносен център (Асклепион), който по мащабност се нарежда веднага след Епидавърския, най-големият в рамките на Римската империя. От археологическите проучвания, освен реставрираните и експонирани антични терми от II-III в. в центъра на града и късноантична и средновековна крепост на Хисарлъка, са регистрирани редица участъци от градска крепостна стена, храмове, обществени сгради с богати мозайки, жилищни квартали, улици с отлично запазени настилки и др. От средновековния Велбъжд до нас е стигнал един бисер на средновековната архитектура и живопис – Колушката църква от XII-XIII в. От османския период са запазени джамиите „Фатих Мехмед” и „Ахмед бей”, Пиргова кула, баните Алай, Дервиш и Чифте. Възрожденската епоха е илюстрирана с църквите „Успение Богородично”, „Св. Мина” и „Св. Димитър”, училище „Св.св. Кирил и Методий” и редица къщи.
Сто и трийсетгодишната събирателска дейност на музея е увенчана с изключително богат фонд. Част от тези материали са представени в следните експозиции: Археологическа; Национално-освободителни борби в кюстендилския край в Къща-музей „Ильо войвода”; Градският бит в Енфиеджиева къща; Спасяването на българските евреи в Къща -музей „Димитър Пешев”. Богатата колекция от картини на Владимир Димитров – Майстора и на други изявени кюстендилски художници е изложена в модерната сграда на Кюстендилската художествена галерия „Вл. Димитров – Майстора”.
Едно от най-емблематичните събития, които всяка година се провеждат в града е празникът „Кюстендилска пролет” с избора на най-красивата девойка за „Кюстендилска пролет”. В него са вплетени елементи от езически и християнски наслагвания със съвременни театрализирани форми.